Вчера Тошо ми се обади. Зарадвах се да го чуя, а после
каза че Станислав се е превърнал в птица и е отлетял завинаги.... към
хоризонта, към който гледаме всички по някакъв си своеобразен собствен
начин.... Натъжих се.... Винаги е ненавременно.... някак си.... Глухо тътнещо на фона на лятното слънцестоене.... Особено, когато си тръгва
приятел.... На твоя възраст.... И оня подтиснатия в забързаното ежедневие страх
те сграбчва с нова сила.... Не страха от самата смърт като такава, защото ние сме от смелите, а страха че
няма да успееш да кажеш и направиш всичко, което дълбокото Ти иска.... Но може
би сега са миговете единствено за помълчаване, за да се усмихнем във вътрешното си
на всички хубави моменти, които сме имали заедно, да си изтананикаме мислено всички любими рок парчета (музиката, която ни събра и винаги ни е свързвала) и
накрая да поплачем или да преглътнем bitter sweet ритъма отправяйки се смело
към предизвикателствата на утрото, което ни очаква винаги....
Май е време за рок, сигурна съм че Олег би ме подкрепил, но преди това –
вместо сбогуване....
Не
ни е време още за умиране ~
Не
ни е време още за умиране....
Не
ни е....
Не
ни е време да си тръгнем от света....
Та
колко грешки още....
Има
да стопираме....
И
колко пътища....
Да
извървим във Любовта....
Не
ни е време още за пътуване....
Към
себе си....
Отвъд
безбрежността....
Надежда
колко още....
Има
да събираме....
Преди
да си отиде....
Младостта....
Но
времето не пита....
Просто
случва се....
И
като вятъра отлита....
Във
нощта....
Една
душа в безкрайното....
Изгубва
се....
Преборила
в нетрайното....
Страха....
22.06.2012г.
Почивай в Мир,Олег!
ОтговорИзтриване