Рицарски....

Историята :

27 декември 1118 г.

Девет френски рицари от една религиозна общност, които защитават поклонниците: Юг дьо Пайен (Шампан) Годфроа дьо Сен Омер (Фландрия, Белгия) Андре дьо Монбар, Гундомар, Годефрон, Рорал, Жофроа Битол, Нивар дьо Мондезир и Аршамбо дьо Сен Еньан приемат монашеските обети за бедност, безбрачие и подчинение на устава на Августин, прибавяйки и четвърти обет: да гарантират със силата на оръжието сигурността на поклонниците.
За първи път в християнската история е създаден Орден от воини-монаси.
Тези рицари се поставят под ръководството на Теоклет, Патриарх на Иерусалим.
Балдуин II, крал на Иерусалим, им осигурява жилища в част от собствения си дворец, близко до джамията Ал Акса, за която се счита, че е построена върху останките от Соломоновия храм.
Кралят ги натоварва с поддържането “доколкото могат на главните пътища срещу засади на крадци и нападатели, особено по отношение на безопасността на поклонниците.”
Тяхното официално название е “Pauperes commilitones Christi templique Salomonici”, което означава “Бедните рицари на Христа и на храма на Соломон”. Те стават известни като рицарите на Храма (тамплиери)
Тяхното мото е Псалм 115, стих 1: “Non nobis Domine, non nobis, sed Nomine Tuo da gloriam” Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава.

 

Декември 1127 г.

Юг дьо Пайен и другите осем рицари си тръгват от Иерусалим за Европа. Те притежават писмо от Крал Балдуин II Иерусалимски до Бернар дьо Клерво с молба за негова намеса пред папата да одобри тамплиерите като военен Орден. Те се срещат с Бернар дьо Клерво в Себорга, Италия, където той назначава Юг дьо Пайен за първи Велик майстор на Ордена.

 

31 януари 1128 г.

На синода в Троа, проведен в палата на Юг, граф на Шампан, воден от кардинал Матийо д’Албано, Орденът на рицарите на Храма бива признат. Орденът приема монашески правилник, известен като Латинския правилник, който съдържа 72 члена, написани под вдъхновението на Свети Бернар дьо Клерво и въз основа на Бенедиктинския модел.
Бялата мантия на цистерианците е приета да бъде носена от рицари, приели монашески сан, като символ на преданост и чистота на живот.

 

24 май 1136 г.

Юг дьо Пайен умира и Робер де Краон от Бургундия, Франция, става вторият Велик майстор на Ордена.

 

29 март 1139 г.

Папа Инокентий II официално одобрява Правилника на Ордена в неговата була “Omne datum optimum”. В допълнение тази папска була определя, че Орденът не дължи подчинение на светските власти, нито на църковните, с изключение на папата. Впоследствие Орденът става независим от всички крале, монарси, епископи и абати. Затова Орденът можел да се оттегли от всякакво наблюдение и контрол на местно равнище и членовете му да се превърнат, така да се каже, в лордове на една автономна международна християнска империя.

 

1146 г.

Украсени с червен патиниран кръст (кръст с осем лъча) върху мантиите си, тамплиерите следват Луи VII, Капетингски крал на Франция, по време на Втория кръстоносен поход.

 

15 юни 1163 г.

С папската була “Magnus Ordo in Ecclesia” на Александър III, Папа от 1159 до 1181 г., тамплиерите придобиват привилегировано място в рамките на църквата. Орденът получава свое собствена духовна власт, напълно независима от юрисдикцията на епископите. Орденът е отговорен само пред Великия Майстор и пред папата.

 

13 век

Установяването на мрежа от домове из цяла Европа продължава. Орденът сега е разделен на провинции: Аквитания (Франция), Арагон (Испания), Оверн (Франция), Бохемия (Чехия), Бранденбург (Германия), Кастилия (Испания), Кипър, Англия (Великобритания), Франция (Франция и Белгия), Германия (Германия и Австрия), Унгария, Италия, Майорка (Испания), Отрмер (държава на кръстоносците), Португалия и Сицилия (Италия). Всяка провинция е подразделена на “baillis” – райони. Всеки район се състои от известен брой домове. Всеки дом притежава земеделски земи и ферми (с изключение на провинция Отрмер)

 

1248 – 1254 г.

Тамплиерите се бият в Египет заедно със Свети Луи , крал на Франция от 1223 до 1270 г., по време на Седмия кръстоносен поход. В битката при Мансура през 1250 година те претърпяват съкрушително поражение.

 

Лято 1307 г.

Филип IV Le Bel търси и намира начин да неутрализира Ордена на Храма: като го разбива! Той заповядва на близките си съветници да оформят списък от обвинения срещу Ордена. Обвиненията идвали частично от средите на Ордена, внедрени шпиони и подпомогнати частично от предполагаемите признания на един изменник тамплиер пред съкилийник, Ескин дьо Флориан, жител на Безие, Франция.
Тогава кралят изпраща подпечатани и тайни заповеди до неговите сенешали из цялото кралство. Печатите трябвало да бъдат разчупени на всички места в същия ден и по едно и също време, а заповедите трябвало да бъдат изпълнени незабавно.

 

Петък, 13 октомври 1307 г.

По нареждане на Филип II Льо Бел всички тамплиери, намиращи се в цялото френско кралство, неочаквано са взети като затворници призори, включително и Великият майстор, който е в Париж по това време. Изглежда, че с изключение на няколко места тамплиерите не са оказали съпротива срещу затварянето им. Всички тамплиерски домове във Франция са предадени на грижата на краля. Всички притежания на Ордена са конфискувани. 3 След това френският крал иска копия от неговата заповед да бъдат изпратени на Едуард II, крал на Англия, до Алберт, крал на Свещената Римска империя (Германия и Италия) до Хайме II, крал на Арагон (Испания) и до други благородници, като Ян II, херцог на Брабан (Белгия и Холандия) и Тибо дьо Бар, принц-епископ на Лиеж (Белгия).

 

Октомври 1307 г. до май 1308 г.

Без пълномощия от папата, под чиято пряка юрисдикция бил Орденът на Храма крал Филип назначава (в основата си незаконно) кралска комисия да разследва обвиненията. По молба на френските църковни инквизитори, но без тяхното сътрудничество, тази кралска комисия подлага тамплиерите на най-щателен разпит с повтарящи се мъчения. Повечето от тамплиерите се признали за виновни. След като били подложени на такива жестоки мъчения, много от тях не издържали. Някои рицари направили подобни признания, без да бъдат подлагани на изтезания, а поради страха от тях.

 

2 май 1312 г.

С папската була “Ad providam” всички активи и притежания на рицарите тамплиери трябва да бъдат дадени на съперничещия Орден на хоспиталиерите на Свети Йоан от Иерусалим (Малтийски Орден), с изключение на имуществата в кралството и земите извън кралство Франция и кралете на Арагон, Кастилия и Майорка (всичките в Испания) и Португалия.

 

18 март 1314 г.

Папската комисия свиква съвет от доктори по теология и канонично право в Париж. Отсъждането е както следва: “Тъй като тези четиримата, без каквото и да е изключение, публично и открито са признали престъпленията, които са им вменени, и са останали с тези признания и изглежда, че докрай остават с тях… отсъжда се да бъдат наказани сурово и хвърлени на доживотно изгнание”.
Жофроа дьо Гонвил и Юг дьо Перо приемат тази присъда.
Но Великият майстор Жак дьо Моле и Жофроа дьо Шарне, Велик прецептор на Нормандия, оттеглят признанията си и заявяват, че самите те и Орденът на Храма са изцяло невинни по всички обвинения. И двамата са обявени за заклети еретици и предадени от църковната власт на светската.

 

Париж, вечерта, 18 март 1314 г.

Великият майстор Жак дьо Моле и Жофроа дьо Шарне, Велик прецептор на Нормандия, по заповед на Филип IV Хубави, крал на Франция, са изгорени на клада на малък остров на Сена, пред вратите на кралския дворец.
Първият и в същото време най-мощен Орден от воини -монаси и неговите водачи са унищожени.
Извадка от история публикувана на сайта на Орден на Рицарите Тамплиери Приорат България - http://tmpl.revolta.com/history.php


Движението в България
Орденът на тамплиерите е регистриран в България като сдружение с наименование „Орден на рицарите тамплиери на Йерусалим". През есента на 2005 година е проведен първия конвент в София, България. С указ на Великия приор на Сърбия България е обявена за Приорат, а за Приор на България е провъзгласен г-н Румен Ралчев. Структурата на Приорат България се състои от много на брой командерии. Офицерският състав на Ордена е съставен от Приора Румен Ралчев, Заместник-приор, Канцлера на приората, Секретар на приората, Церемониал майстора и Командерите на командериите. Към всяка командерия има регистрирани постуланти - първата степен в Ордена на тамплиерите, която е подготвителният етап на кандидата за ръкополагането му в степен рицар или дама. Постулантите участват активно в организационния живот на Ордена и присъстват на всички ритуали и мероприятия. Орденът се занимава основно с благотворителни инициативи и подпомагане на нуждаещи се.


15.06.2012г.
 Учредяване на командерия „Свети Андрей Първозвани” в град Разград

 

 

 

 

 

 

Свети Андрей Първозвани (от Уикипедия Свободна енциклопедия)

Свети Андрей Първозвани е християнски проповедник, първият от 12-те апостоли (общо са 13, след предателството и смъртта на Юда е избран 13-ти апостол), брат на Свети Петър.
Съществува хипотеза, че преди това е бил ученик на Йоан Кръстител. Проповядва в Мала Азия, Грузия и Скития, заради което е смятан за покровител на Румъния и Русия. Руската православна църква го приема за свой основател. Смята се също така, че Андрей е основал църквата във Византион, предание, което лежи в основата на по-късните претенции на Константинопол за световно религиозно доминиране. И днес константинополските патриарси  смятат себе си за негови преки наследници.
Загива с мъченическа смърт.
Празникът на Свети Андрей е 30 ноември.

ПП : 

Специалната снимка с командера на командерия „Свети Андрей Първозвани” ще я покажа само на когото трябва! :)

 

* * * * *