Животът е твърде кратък, за да го споделяте с личности, които сякаш изсмукват живеца от вас. Ако някой ви иска край себе си, ще направи място за вас. Не е нужно да се борите за кътче в сърцето му. Никога, никога не се натрапвайте или доказвайте на някого, който нееднократно е пропуснал да забележи качествата ви. И запомнете - не хората, които са до вас, когато сте на върха, са вашите приятели, а тези, които не ви изоставят дори когато сте на дъното.
Трансформации....
Денят И започна зле от сутринта. Първо
кафето, което се опита да свари изкипя от кубинската кафеварка. Керамичния плот
на печката бе олян. Последва опит да изглади копринената блуза в бледо лилаво,
която толкова много харесваше и обичаше да облича. Все пак днес И предстоеше
среща с важни клиенти – имаше нужда от дреха, която да И донесе късмет. Не забеляза,
че ютията бе настроена за гладене на вълна, както и градусите. Натисна и се
опита да задвижи напред-назад. Ефирния плат буквално залепна за керамичното
покритие и за миг се стопи. Очите И се напълниха със сълзи. Ами сега?! До 15
минути трябваше да излезе от къщата. Отвори гардероба и грабна първото, което И
попадна в ръцете. Черен демодиран костюм – панталон със сако, бялата риза, която
не се нуждаеше от специално гладене. Реши да си сложи и вратовръзка. Имаше една
жълта, на сини ромбове. Поне връзката щеше да създава настроение, на фона на
строгия черен цвят на костюма, който от много време на обичаше да носи. След като се облече, стигна и до изборът на
обувки. Подвоуми се между тези на високия елегантен ток и другите – с твърдата равна
подметка. „Какво пък – да бъда дама за
ден”, каза като че ли на себе си. Плъзна крака в тези на високият ток. Пристъпи
към вратата и – оооуу, левият И крак буквално се сгъна в коляното. Докато
разбере какво става, вече се беше озовала на пода. Ходилото също я болеше.
Мигновено видя счупения ток. „Е, до тук бях с опитите да се правя на дама” – не
беше ядосана. Изправи се бързо, стисна зъби преодолявайки болките на двете
места в левия крак, а после бързо нахлузи равните обувки с твърдата подметка. „Пак
ще съм мъжкото момиче”. Грабна чантата и излезе. Скочи в малката кола паркирана пред къщата.
Включи на скорост и опита да запали. Стартера завъртя, но не последва контакт.
Отново завъртя – двигателя леко измърка, чу се нещо като задавено хъркане. „Явно нещо не е наред, а нямам и време.” – помисли
си, почти на глас. Извади от чантата мобилния и набра номер на таксиметрова
фирма. Десет минути по-късно вече се
возеше в таксито, а приказлив шофьор и разказваше за катастрофата, която в
полунощ станала на кръстовище в началото на града. Пристигна пред офиса с десет
минутно закъснение. Естествено закъсня и за срещата с толкова важните клиенти. Влезе
в залата и прекъсна презентацията, изпитвайки върху тялото си укорително-презрителните
погледи на шефовете и колегите си.
Когато моментът настъпи се включи със своите предложения и защити
проекта, върху който бяха работили толкова упорито и всеотдайно с още трима
колеги в последните месеци. Срещата мина. Точно беше влязла в кабинета си и
остави чантата върху бюрото, когато една от секретарките на изпълнителният
директор влезе и И съобщи, че шефът И я очаква в кабинета си. Отиде веднага.
Очакваше, че ще разискват успешно сключената сделка, след миналата току що
презентация. Срещата беше кратка. Просто И съобщиха, че е уволнена. Дори не
можа да реагира и да попита каква е причината. Безсмислено беше. Прие решението
на ръководното тяло, събра нещата си от малкия кабинет и малко преди обяд
напусна сградата. Беше свободна и разполагаше с цялото време на света. Реши да
отиде в любимото си кафе на ъгъла, до малък красив парк близо до центъра на
града. Повървя пеша, броейки стъпките си. Учуди се, че в тези обедни часове
уютното заведение беше почти празно. Поръча
си кола и сандвич, а после седна на маса за двама до една от стъклените
прозоречни витрини. Загледа уличното
платно. Замисли се с кого И се разговаря в такъв момент. Реши да се обади на
Мая. Бяха приятелки. Поне така си мислеше. През изтеклата една година говореха
толкова често и в Скайп, пишеха си писма на мейлите, винаги когато Мая имаше
потребност се виждаха и разговаряха. Хиляди пъти бяха обсъждали нещастната И
любов, терзанията И, надеждите И, очакванията И, прблемите И в работата. Беше
останала с впечатление, че и Мая се интересува от живота И. Поне на пръв поглед изглеждаше така... Отвори
телефонният указател на мобилния. Намери номерът на Мая и набра. Отсреща даде
свободно. На третото повикване чу гласът на Мая в слушалката :
-
Ало,
да?
-
Майче,
здрасти, аз съм...
-
О!
Привет! – гласът И прозвуча неутрално.
-
Просто
имах нужда да чуя някой близък. Нещо не ми е ден днес... – не довърши
изречението, буца заседна в гърлото И.
-
Ааа...
Виж не мога да говоря сега. В един магазин съм с една приятелка. Обади ми се
довечера след 20.00 часа... Всъщност не... – гласът на Мая прозвуча рязко –
довечера имам една среща...
-
Не
се притеснявай. Аз просто... – не можа да преглътне – Сега... такова... имах...
-
Виж
трябва да затварям, че ми искат спешно мнението за един тоалет. Радвам се, че
се чухме. Ще ти се обадя... – последните думи на Мая прозвучаха някак отнесено
и студено.
Чу се изщракване и разговорът прекъсна. Стоеше
в ръката с мобилния като попарена. Никога не се бе държала така. Винаги бе мила
и отзивчива към обажданията на Мая, към тирадите И, към желанията И... Разговори, след които се чувстваше като
изсмукана. На моменти сякаш животът от нея бе изцеден до крайност. Въпреки
това, никога не Я бе карала да се чувства сякаш проблемите И са незначителни,
помагаше със съвет, ако Мая поискаше такъв, опитваше да Я успокоява, да бъде
съпричастна на тревогите и радостите И. Слушаше
търпеливо и непоисканите съвети на Мая. Дори си правеше планове, ако някой ден замине за чужбина след като се
устрои да извика и Мая при себе си. Самата тя преди време бе подхвърлила подобна
идея. Загледа се в мехурчетата на кока-колата в чашата си. Един миг е
достатъчен да разбереш дали даден човек има място в живота ти – помисли си. В
момента Тя бе на дъното, така усещаше, и имаше нужда просто от един разговор с
Мая. Приятелката И не само, че не И обърна внимание, а дори не почувства тревогата в гласът И. Не
се натрапваше никога. Преглътна тежко и се загледа тъжна през прозореца. После отново отвори мобилния. Намери номерът
на Мая в телефонния указател. Натисна “delete”.
Епилог
Няколко месеца по-късно получи предложение за
работа и замина за чужбина. Промяната в
живота И подейства благотворно. Лека-полека
нещата се подредиха и отново потръгнаха. Отново откри радостта от живеенето, отново
започна да мечтае, отново имаше идеи за бъдещето. Мая така и не И се обади. Тя и не очакваше. Просто реката на живота бе отнесла поредния
човек от битието И, който за определен период от време бе изсмукал голяма част
от жизнената И сила, но не бе успял да разбере, че това само Я е направило по-силна.
06.05.2013г.
@Eli
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар