Мислите…
вятър мислите ми запечата
залепи ги с вяра и дъга
после на простора само каза
че са скрити в росната трева
а пък Те немирни и щастливи
с птиците запяха в хор
дрехите им светли и красиви
бяха в кройка с цвят на бор
Бог им каза пътя да намерят
към едно изгубено сърце
ала първо ясно да премерят
свойте стъпки в синьото небе
мислите веднага се строиха
с молив и хартия във ръка
гласно и безгласно Те броиха
ден и нощ звездите над света
резултата беше пак безкрайност
начертана с форма на поле
и едно усещане за трайност
в сплетени по вятъра ръце
а зад облак Бог им се усмихна
и над тях разпръсна обичта
после във далечното притихна
сбрал във шепи слънце и съдба
07.05.2013г.
@Eli
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар