Вятърна цигулка...
изгубих се в една гора
вървях между треви дървета
от клоните струеше светлина
в следите ми се сливаха небета
аз дълго скитах с плачещи очи
и твоя път опитвах да открия
шептяха ми далечните звезди
наричаха ме с име самодива
накрая остарях и смърт дойде
превърнах се във шепот на светулка
запазила душата си – дете
открих те в трелите на вятърна цигулка
27.01.2015
@Eli
Няма коментари:
Публикуване на коментар