Път към светлината...
Тревога се надига вътре в мен
че любовта полека си отива
изгубва се в изгряващия ден
разплакана и някак мълчалива.
По стъпките И пръсвам шепа сняг
да замразя мечтите И красиви
а тя лети към малък звезден бряг
със пясъци и ручеи пенливи.
Помахах И за сбогом със ръка
а после се прегърнах с тишината
че на душата И е нужна самота
за да намери път към светлината.
26.01.2015
@Eli
Дай ми време...
ОтговорИзтриванедай ми време да обичам
после и да те намразя
в нощите да ти се вричам
а във дните да витая
малка казваш че съм още
може и да не порастна
ти пък си голям и страстен
обичта ти много властна
силен си като подкова
скътах си я под сърцето
вече май без теб не мога
да се слеем под небето
27.01.2015
@Eli