Пазителка...
стрелките се въртят неумолимо
не ни остана време за тъга
към теб пристъпвам някак колебливо
протягам ти трепереща ръка
а после се посипва дъжд
и ставаме щастливо мокри
в очите ти потъвам отведнъж
прорязват ме зениците ти топли
душите ни се сливат във една
и тихо полетяват във ефира
създават във небесното звезда
пазителка мечтателно красива
24.01.2015
@Eli
Няма коментари:
Публикуване на коментар