Буквите…
Буквите ме следват по петите
мигат ми усмихнати на сън
пръскат вяра тихо по следите
скитат се във утрото навън.
Нежно ги редя във две редици
гоня ги в небесна синева
скътани във моите зеници
те са извор все на светлина.
Тяхната магия ще е вечна
ще вълнуват твоето сърце
във една история безбрежна
водеща към родни светове.
Вярвай просто в тяхната посока
с вятъра неистово лети
моята река дълбока
твоята душа ще отрази.
Чакат ни познатите пътеки
къщата на пясъчния бряг
свобода и изгреви навеки
във живот от истина огрят.
29.06.2016г.
Елица
