Когато заболи…
когато много в мене заболи
и хиляди надежди се разбият
във себе си поглеждам със очи
оставям се мъгли да ме обвият
притихнала се свивам много дни
и следвам изтерзаните посоки
на рафтове подреждам куп мечти
прегърнала стремежите високи
оставям се във плен на любовта
онази сила топлеща кръвта ми
изправям се отново и вървя
по звездните пътеки на духа ми
и знам че ще достигна оня бряг
по който пак свободна ще се рея
живота ми от слънцето огрят
отдавна предвеща да оцелея
тъгата ще роди пак светлина
далече ще останат враговете
а мойта вярна вятърна душа
ще възроди за вечност световете
23.05.2017г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар