NOTE: На пръв поглед
изглежда, че блогчето ми излезе във ваканция. А всъщност поех на път, докато си
почивам. Разгледах нови интересни места. Изживяването беше невероятно. На всеки
един от градовете, които посетихме ще посветя отделен пост, но имам нужда от време
за да обработя многото снимки. Най-много ми хареса в Прага, затова и подбрах
четири снимчици от този град като съпорт на настоящият кратък пост. Отпуската е
за почивка. Затова и изпаднах в блогово мълчание. Просто препускам по пътищата
и събирам впечатления, които най-накрая ще опиша. Тепърва ни предстои кратко пътуване и из
България. Пак ще се докоснем до невероятните красоти на нашата неповторима
природа. Вече ще бъдем в пълен семеен състав. На всеки, който обича да пътува
препоръчвам горещо екскурзия до трите централно европейски столици – Будапеща,
Виена и Прага. Вярвам, че и вие приятели си почивате добре и събирате топлинка
за предстоящите есенни и зимни дни. Обещавам скоро да се върна интензивно в
блог-а. За момента съм заключила стихотворния поток, а ключа съм прибрала в
джоба си. Бъдете здрави и усмихнати! Попивайте красота с очите, но най-вече с
душите си и наминавайте насам. Космоса има нужда от движение и безкрайни потоци
позитивна енергия.
NOTE: Купих
си книгата случайно. Просто влязох в една книжарница и се заразхождах между
рафтовете. Гледах безцелно, когато погледът ми попадна върху бялата корица и
нарисуваното птиче перо. Анотацията на гърба на корицата ми хареса – любов,
ангели, търсенето на човешката душа. Без да се замислям много я платих и я
мушнах в чантата си, въпреки че авторката ми бе непозната. Отнесох я вкъщи и я
оставих да отлежава на един от рафтовете до нощното ми шкафче. Разгърнах
страниците преди около 6 месеца. Прочетох на един дъх една трета от съдържанието,
но после работната вълна ме завихри и задълго забравих за книжката. През това
време ми се случиха много събития по линия на себепознанието. Вече мога да
твърдя, че виждам по един доста различен начин както видимия, така и невидимия
свят. В петък отново разгърнах страниците на „Докосване”. Припомних си набързо
вече прочетеното и продължих с повествованието. Най-интересното тепърва се
разкри пред погледа ми. За два дни дочетох книгата на един дъх. Съотнесох попитото
от думите към собствената ми житейска ситуация. Намерих много отговори на
въпроси, които ме терзаят от няколко години. В последното утро сънувах и красив
сън. Ангелски. Истината е само една. Имаме невидими пазители. Същества, които
бдят над душите ни, дават ни невидима сила и ни правят по-добри и целеустремени
в дните. Вероятно ще извървим още много пътища, ще научим още много житейски и
кармични уроци, но в това незабравимо приключение при всеки следващ дъх не
трябва да забравяме само най-важното, че основен пътеводител и опора в
съществуването ни е онова безкрайно усещане за любов вътре в самите нас. То
винаги ще ни възражда от пепелта и всеки следващ път ще ставаме по-силни,
докато дойде момента, в който ще разчупим оковите на реинкарнационните
процедури и ще се слеем с Първоизточника в измерението на което принадлежим и
където е Божествено предопределено да бъдем. Пето и Шесто.
Чудих се какъв пасаж от книгата да подбера
като анотация към поста. В нея има толкова много мъдрост и красота. Спрях се на
една молитва на 405 страница, която снощи, в малките часове привлече вниманието
ми и ме потопи в съзерцание:
„Господи, моля за благословии на подкрепа,
защита и напътствия. Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в
пъстротата на ежедневието навреме да се спирам за да не греша и да не пропусна
откритията, които ме вдъхновяват. Нека хора, събития и факти идват в живота ми
в точния момент. Изпрати ми ангели, които да ме пазят и подкрепят. Дари мен и
близките ми, всички хора по света, със здраве и изобилие. Научи ме правилно да
разпределям времето си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от
маловажното. Господи, помогни ми ясно да виждам нещата. Да не живея само със
спомени за миналото и планове за бъдещето, а да улавям мига тук и сега. Нека
преминавам през изпитанията в живота с достойнство и лекота. Научи ме на
търпение. Покажи ми как да ти служа най-добре на теб и на света. Дай ми това,
което действително ми е необходимо.... Амин!”
NOTE: Най-често
думите просто се редят, а аз сядам и ги изписвам. Стихотворните разказите за
дълбокото космическо минало избистрят съзнанието. Правят мислите чисти и
кристални. Освобождават душата от наслоени през инкарнациите тегоби, радости и
опитности. Нулират потенциалите, правят те лек, вълшебен и безкраен. Това
състояние ми помага най-пълноценно да вникна в себе си, но също и в теб. В мен
няма страх. Мога да си тръгна по всяко време от това състояние на съществуване.
Но нося отговорността да извървя пътя до край. Заради себе си, но най-вече
заради теб. Дишам и така осигурявам единия край на невидимата нишка. Сънувам и
така пресрещам бъдещето. А ти оставаш някъде там – в най-дълбокото. Вече не те
мисля, не те разсъждавам, не търся пътя към теб. Дишай. Това е достатъчно.
