Невидима тъга…
Една невидима тъга в сърцето ми намира място,
подсвирва тихичко с уста, прошепва ми, че и е
тясно.
Прегръщам я аз със ръце и леко в мислите я
скривам,
а мойто греещо лице, в забрава алена обвивам.
Потрепват спомени с крила, задават ми безброй
въпроси,
във мойта нежна синева, една надежда все се
носи.
На спирка времето кръжи, рефрен повтаря
изморено,
а звездното все го мълчи, в едно признание
стаено.
Минават дни и нощи ред, душата ми те
преоткрива,
в магичен цветен словоред, една любов е тъй красива.
Накрая в приказна страна съдбата знам, ще ни досбъдне
а мойта вятърна снага сред облаци ще се
завърне.
10.10.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар