Не може да е истина…
Раздира се сърцето и боли,
неистово тъгата пак напира,
прегръщам твойте трепкащи следи
в душата ми, една сълза умира.
Не може да е истина, крещи
сърцето ми изпълнено с въпроси
и все към теб копнежа ми лети,
по стръмните пътеки светлокоси.
За да блестя ти трябва да мълчиш,
далеч да стенат мислите ти боси,
със мойте думи все да се тешиш,
в забързани реални коловози.
Тегобите когато претопим
във клетвите ни тлеещи високо,
ний вечността отново ще спасим
и пак ще се обичаме дълбоко
във нашта обетована земя,
където птици времето разграждат,
където съм висока и с крила
и вятърни посоки ни обграждат.
Сега притихвам огнена във мен,
изпращам ти любов и много нежност,
завинаги ще бъдеш озарен
във общата разказваща безбрежност.
08.10.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар