Доразказано...

Доразказано…

Нахраних птиците със хляб от спомени,

откъснах от небесното въпросите,

а после по пътеките разхвърляни,

препуснах във синхрон със еднорозите.

Отчупих си от тебе малко истини,

подхвърлих ги в пожара на сърцето ми,

сред някакви копнежни сблъсъци,

пак боса затанцувах във полето ни.

А ти стоеше. Просто гледаше

как тялото ми става все по-вятърно,

в дълбокото ти клетвата ни тлееше

завързваше на възел необятното.

Накрая се превърнахме във музика,

сред хоризонт на нещо неочаквано,

подкова бе съдбата ни дописана,

в битийността на всичко доразказано.

12.10.2018г.

Елица

*****