Магическо небе…
Безсмъртието чука на вратата,
прегърнало мечтите ни със плам,
то носи от безкрая светлината
раздиплена по звездния ми стан.
Копнежите подреждам във редица,
а вярата ми ражда чудеса,
във твоята всетърсеща зеница,
танцувам боса в ритъм със дъжда.
Безвремието бисерно ромОли
и приказки нашепва за преди,
по старите космически завои
се сплитат нежно нашите следи.
Ръцете ни протегнати звънливо,
отново управляват вечността,
сърцето ми потрепващо щастливо,
отключва петизмерна тишина.
И ставам теб, а ти вибрираш в мене –
на вятъра обречен все компас,
отхвърлили наземното си бреме,
по-силни се завръщаме във Нас.
Един далечен бряг ни се усмихва,
пак силата ни огнена расте
и всеки гняв, и всяка болка стихва
в далечното магическо небе.
27.05.2019г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар