Космична тишина…

Космична тишина…

Пресрещна ме. Удари се във мене.

Попих аз лъч от твойта светлина.

Забърза се притихналото време,

припомниха ни стари правила.

Една любов изригна без остатък,

душата ми помете като стон,

пренаредих следите ни нататък

по някакъв магически закон.

И осъзнахме тежката  Голгота

в тревожните си неми светове,

прегърнали докрайно пак живота

се справихме със всички страхове.

Сега Луната пази много тайни

за двете ни преплетени сърца,

търкалят се по пътища незнайни,

лъчите ни със името Съдба.

Аз още съм звездата съкровена,

а ти орел във горди небеса,

за теб оставам все така потребна

сред цветната космична тишина.

28.05.2019г.

Елица

*****