Пречистени…
Един далечен стон, сърце и камък,
намериха във мене своя брод,
преглътнали поредния си залък
в безкрайния космически чертог.
Спокойна се зареях на високо,
косите ми се сляха със нощта,
копнежът ми притихнал светлооко,
посипа свойта мъдрост над мига.
И вгледана в изконната си сила,
сподиряна от теб поех на път,
тегобите във чашата изпила,
през рамо я захвърлих аз отвъд.
Изгрях красива, вятърна и вечна,
безстрашен войн от други светове,
душата ми разлистена и нежна,
отново се усети тъй добре.
„Пречистени“ прошепнаха звездите,
а птици им отвърнаха с криле,
понесохме се всички след мечтите,
в любимото магическо небе.
19.07.2019г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар