Китарен сън…
Китарен звън и стара песен,
разперени по вятъра крила
и поглед мил към минало отнесен,
търкулнат по немирната съдба.
Прокарах пръстите и пак засвирих,
блестяха с нежност твоите очи,
безкрая със носталгия подирих,
досбъднати видях аз куп мечти.
И бяхме с теб вълшебно цяло,
изгрялата надежда сред звезди,
а времето за мъничко поспряло,
зашепна тихо в моите коси.
Един във друг зората ни застигна,
стопиха се сакралните следи,
душата ми на твоята намигна,
а после във реалното се скри.
25.07.2019г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар