Докрайно преоткриване…
Зове ме нов различен път
в сърцето ми написан тъй отдавна,
в житейския неспирен водовърт,
аз следвам нишката с печата „Главна“.
Шептят ми птиците с надежда пак,
небето във зениците ми пее,
в невидимото получавам знак –
мечтата ми досбъдната ще грее.
Не ми е лесно, падам, но вървя
и раните по глезените скривам,
във нощите бездумна се топя,
а в дните като стон се преоткривам.
А ти ме дишаш бавно, отдалеч
и силата си в мене вливаш цяла,
аз грея в твоя свят подобно свещ,
копнежа ти в душата си събрала.
Остава планината между нас,
но бавно към върха и се катеря
и приближава оня звезден час,
когато себе си докрайно ще намеря.
08.07.2019г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар