Somewhere in the wind....: Изчезнала със вятъра…

сряда, 7 август 2019 г.

Отивам си със вятъра в нощта,

препускам като хала през полята,

а ти оставаш късче тишина

и пламъкът ми стоплящ сетивата.

Тъй близки сме, но също и далеч

във земното разрязано пространство,

гори във тебе вечната ми свещ,

във мен пулсираш с кротко постоянство.

Най-често си играем на любов,

по прашните пътеки на съдбата

и ти оставаш мой, ала суров,

докато галиш в мене светлината.

До друга крачиш там – в реалността,

наричаш я начало и безкрайност,

но търсиш вечно моите крила

усмивката ми – пареща омайност.

Не мога да преборя твоя страх.

Опитах се. Не ми се получава.

И май че най-накрая те разбрах –

с мълчание любов се съхранява.

Добре тогава. Нека да мълчим.

Сама отпивам чашата със вино.

На общата жарава ще горим.

Съгласна съм, прошепвам го щастливо.

07.08.2019г.

Елица

*****