На високо…
на Ж.
Небесна шир. Държиш ме за ръка
и името ми тихичко повтаряш,
със нежност галиш мойте сетива,
вратата към безкрайното отваряш.
Усмихвам се. Тъй близо си до мен,
снагата ми с копнежа си обгръщаш,
от моята сакралност озарен
в една звезда отново ме превръщаш.
Аз все така съм силна светлина
и пазя нашто неделимо цяло,
във моите невидими крила
безвремие отдавна се е спряло.
А любовта ни – тя е все компас
на общата нестихваща надежда,
„Ще оцелеем“ шепне моя глас,
а после на високо те отвежда.
12.08.2019г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар