Powered By Blogger

вторник, 29 октомври 2019 г.

Мойто място...




Мойто място...

Завърнах се на мойто място в Рая,
където мама облаци преде,
където се преливам във безкрая
на тихото пулсиращо небе.

Любимият ми там със мен танцува
и сипва нежност в моите коси,
с душата ми във звездното лудува
оставяйки магически следи.

Лекуват ме със слънчеви отвари,
разказват ми истории безчет,
а времето аз знам ще ме избави,
от раните ми – боеви завет.

Безстрашна битка водих с тъмнината,
спечелих я, по-силна съм сега,
ала загубих там сред тишината
парченце Ян от моите крила.

И мъничко тъга във мене тлее,
но нямах избор, просто продължих,
надеждата аз знам ще оцелее,
следите си със нея аз пропих.

Изтичат спомени през мойте пръсти,
Земята ни по-бързо се върти,
далеч остават улиците пусти
в една любов сърцето ми блести.

28.10.2019г.
Елица



*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар