Терца...

Терца…

Да бъдем тримата в едно -

горещо и единно ято,

да пее моето стъбло,

в едно щастливо звездно лято.

Да следваш моите криле,

безмълвен там сред синевата,

едно усмихнато небе,

да бди над нас и светлината.

Да вярва в мене той в анфас,

а в профил да извайва вечност,

със огнения слънчев глас,

да ми нашепва с много нежност.

Да грее с устрем радостта,

споделяна във тишината,

усмивката ми и гласа,

да топлят всички в равнината.

Да бъде извор любовта

за нашто неделимо цяло,

спасението за света

в безвремие да тлее в бяло.

22.01.2020г.

Елица

******