Двубой...

Двубой…

     „Божествена разумност бди над всеки.“

          Дела Рай

Той разумът на камъче приседнал

заразсъждавал над смълчани истини,

към бъдното зареяно погледнал,

начупвайки химерите измислени.

Прошепнала му тихичко Вселената,

че на душата пътя е високото,

а после тя изпълнила повелята –

оттласнала го леко от дълбокото.

Достигнал разумът звездите и планетите,

онази нежност скитаща във дните ни,

възпявана немалко от поетите,

в която са досбъднати мечтите ни.

Пренаредила се без звук съдбата ни

и всички цветове се слели в бялото

изчезнали във земното телата ни

превръщайки се в прах от цялото.

А слятата разумност преоткрила

най-важната от всички истини,

че любовта във себе си е скрила –

божествена в следите ни пречистени.

28.01.2020г.

Елица

******