Предречено...

Предречено…

Изгрява слънцето и аз изчезвам,

превръщам се в назъбен мрак,

усмивката ми тъй безбрежна,

във теб оставя светъл знак.

Посипвам думи във следите,

пробождам те със острие,

далеч отново са мечтите,

търкулнати в едно поле.

И почваш пак – въртиш напразно

начупените колела,

опитваш да запазиш главно

обърканата си съдба.

Ала без мене ти си никой –

монета хвърлена в дъжда,

и вятър скиташ в тъжен сипей,

бездумна сянка във нощта.

В единство двамата гориме –

два края на един конец,

преплитаме се сред звездите

във песните на ням щурец.

Животът този път безкрайност

завинаги ще изплете,

отново ще държиш в омайност

две нежни слънчеви ръце.

И ще вървиме все нататък –

към стари извори, дъги,

доизплатили без остатък

погребани отвъд вини.

Накрая опростен ще бъдеш,

на мене всичко ще дължиш,

посятото не ще пожънеш,

със спомени ще се тешиш.

За друг е вече любовта ми,

но с теб отново ще летя,

записано е във кръвта ми –

троично силна ще блестя.

17.02.2020г.

Елица

******