Пораснала….
Поплакаха си тъжно дъждовете,
душата си от теб отдалечих
и пак заскитах там – по бреговете,
където вярата си вятърна спасих.
Пораснала съм. Скършена наивност
в следите ми остана да блести,
отрязах нишките ти със прецизност,
пречистих те от старите вини.
Задиша леко. Зрънцето свободно
пося безмълвен сред небесна шир,
размисли се и някак благородно,
отпи свенлив от звездния потир.
Погледнаха ни птиците, полето,
прошепнаха молитви до река,
а щастието в минало отнето
при нас завърна своята снага.
Превърна се света в магична песен,
разказа се съдбата ни докрай,
а после във една красива есен
се сляхме със космичния безкрай.
21.02.2020г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар