Равновесна…

Равновесна…

Спокойно бие моето сърце

и свети като слънце в тишината,

съдбата ми към бъдното пое,

разпервайки магически крилата.

Далече си. Така е наредено,

но пътя ни е все към любовта,

а чувството дълбоко съхранено

все някога ще случи вечността.

Следите съм оставила за тебе –

да ме намериш някога в дъжда,

и пак да спрем забързаното време

танцувайки с усмивка във нощта.

Аз дълго бях във тебе разпиляна,

но време е да следвам своя път,

ще излекувам старата ни рана,

знам птиците в простор ще ни спасят.

Отново ще е ясно и щастливо,

платена ще е тежката цена,

изваяна снагата ми красиво,

ще те пресрещне в края на света.

04.03.2020г.

Елица

 

*****