Утринна звезда...
Излезе истината – стара
и дълбока
за нашата обречена
любов,
за битката в света
жестока
и устрем към живота нов.
Във утрото проблясвала
звездата
на твоята бушуваща душа
и раждала за всички
светлината
във ангелската цветна
равнина.
А вечер е изгрявала в
небето
звездичката на моите
очи,
тя топлела нестихващо
сърцето
на твойте вечно влюбени
следи.
Единствена била съм –
войн и огън,
най-силен меч във твоите
мечти
и вечен като слънце
вопъл
за нашето космическо
Преди.
Но днес съм друга –
мъдра и далечна,
аз хиляди животи
изживях,
но добротата ми остана
вечна,
за нея много пъти аз
умрях.
Какво да търсиш? Прошка
ти е нужна,
ала промяна трябва за
това,
измяната да бъде чужда
на твоята природа, на
плътта.
А изборът на прага ти
потропва
в смирение душата ти
зове
от Бог е любовта и тя се
сбъдва,
ще се завърнат нашите
криле.
20.03.2020
Елица
******
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар