Somewhere in the wind....: Преродени от светлината…

четвъртък, 5 март 2020 г.

Вървя напред по стръмен път

и смела слушам синевата

а моста, зная, е отвъд –

така далеч от тъмнината.

Гори прелитам в унес пак

и виждам пламъкът ти от далече

така жадуван, чакан знак,

усещам във кръвта си вече.

Любов изпращаш и трептиш,

молитви в бъдно разпиляваш,

в синхрон със мене ти гориш,

тегобите без глас смаляваш.

По-силна ставам, не боля

и боса във потоци скитам,

държиш ме нежно за ръка

от тебе вече не отлитам.

Досбъдната е любовта

там ниско долу – до скалата,

прегърна моите крила

и ме излюби в тишината.

По мене музика разля

вълните с нежност ни обвиха

и песен стара ми изпя,

тъгата ми звезди изпиха.

А с утрото все двама с теб

се спускаме отвъд дъгата,

животът в минало отнет,

се прероди от светлината.

05.03.2020г.

Елица

*****