Капитулация...

Капитулация….

Надеждите застинаха спокойни,

прибрах ги в чекмеджето за късмет,

а твоите безброй пробойни

потънаха във мрака без ответ.

Опитах се. Наистина го исках,

но съм далеч от твоя нисък темп,

безмилостно през времето притисках

душата ти по Стария Завет.

Притихнах в мене и стени издигнах,

аз вече не вибрирам в пет и шест,

до седмото ниво достигнах,

от мен не ще получиш вече вест.

Остана любовта ми неразбрана,

ти я поръси с пепел и вина,

съдбата ми превърна в тежка рана,

ала звездата ми все пак изгря.

И нежна светя там накрай Земята,

със вярата си бъдното редя,

за теб оставям само тишината

след песента ми. И една сълза.

02.03.2020г.

Елица

Mission completed successfully!

The END