Бях войник...

 

 

Бях войник…

 

Аз тихо над реките бдях

и приказки от Извора разказвах,

подобно свещ през времето горях

и доброта на хората показвах.

 

Люлееше ме синьото небе

докато битки водех с ветровете

и бях вклинена във едно сърце

запазваше ме то от страховете.

 

Не знаех дълго що е туй любов,

единствено на Бог се уповавах

заслушана във Райски благослов

аз себе си докрай осъществявах.

 

Най-важно беше туй, че бях войник,

стабилно пазех с вяра световете,

във битка не една аз те спасих,

прегръщах все щастлива бреговете.

 

Нашепваше ти топлия ми глас

тъй огъня в очите ти гореше,

безвремие копнееше за нас,

по моята усмивка се топеше.

 

Внезапно най-накрая  те разбрах

и своята душа в ответ ти дадох,

тъй целостта със тебе аз възпях -

в магичен кръг от обич се предадох.

 

Но щастието кратко бе уви,

ти падна в плен далеч сред враговете,

над мене се посипаха стрели

заплакаха със болка дъждовете.

 

И всичко стана черно. Вечна нощ

по ръбове назъбени заскита,

а злото със невидимата мощ

да ме погуби всячески опита.

 

Осъдиха ме. После от скала

политна тялото ми в тъмна бездна.

Изричайки финалните слова

към тебе се отправих с маркер Звездна.

 

Ала за жалост тъй не те открих

съдбата друго беше отредила

сред сенките в отвъдното се скрих

запазвайки печата на Любима.

 

И скита дълго моята душа,

предречено бе тук да ме пресрещнеш

и мигновено знам ме разпозна

в сърцето ми опита да проблеснеш,

 

но правилата други са, уви

и пак съдбите две се разделиха,

ти дълго гледа моите следи

обвити от мълчание те се стопиха.

 

Но днес сме на финалния завой

и много отговори знам, че ще получим

ти пак ще бъдеш вречен само Мой

предсказаното с тебе щом дослучим.

 

05.07.2021г.

Елица

 

Някакви си приказки от Извора… :)

 

 

 *****