Огнени пътеки....

 

 

Огнени пътеки….

 

Пробожда в тебе странна мисъл,

откриваш отговор навред

и пак Вселената дописал,

с мечтите скиташ все напред.

 

Загубваш битки във войната,

смаляваш се, но после пак,

прегръщаш с устрем синевата

откривайки съдбовен знак.

 

Играеш роли в земен театър

от ветровете призован

и търсиш общият им знаменател

в безвремието все разбран.

 

И знаеш, любовта спасява,

когато в теб нахлуе хлад,

тя грешките изпепелява,

пронизва тихо всеки страх.

 

А пъзелът докрай реди се –

веднъж войник си, друг път паж,

в дланта ти времето смали се,

сред бурен звезден пилотаж.

 

Оставаш там накрай земята

прегърнал нечие сърце,

далеч остава самотата

в разперени насън криле.

 

Тъй всичко почва и завършва

в усмивката на две очи

съдбата пак и пак разтърсва,

докато шепне : Не плачи.

 

И тичат огнени пътеки –

чертаят полет със лъчи,

творец на бъдното ще бъде всеки,

това Вселената без глас шепти.

 

06.07.2021г.

Елица

 

 

 *****