Бумеранг...

 

 

Бумеранг….

 

Беззвучен стон потъва в тишина

и бумерангът някак се завръща

безчестие прочетено в нощта

на някого съдбата преобръща.

 

Пак Егото е скоростен капан

и любовта за нищо не е мяра

един използван, друг пък – неразбран,

но аз накрая все пак оцеляла.

 

Във чаша от далечното кафе

се крие образът на Сатаната,

разплакано е моето небе

и боядисва в черно синевата.

 

А после обвинение – вердикт,

затворени очи във сляпа драма,

под пръстите ми недописан стих,

усещането – просто теб те няма.

 

Пречупено приятелство на две

оттегляне, покой и тъжна участ,

замлъкна бавно моето сърце

в поредният разказан ужас.

 

Сега се препрочитам и горя

досбъдване попива в сетивата

и вече знам аз мога да платя

цената на желаната разплата.

 

И наблюдавам в профил и в анфас,

как тя сама до дъното ще стигне

и пак ще има светлина за нас,

когато твоят лъч у мен притихне.

 

26.07.2021г.

Елица

 

„Безчестието е като бумеранг,

тъкмо помислиш че всичко е наред

и ответният удар те халосва по главата.

Независимо колко години са минали…. “

 

Някакви си стихотворни размисли на Еличка… :)

 

 

*****