Аз бях...

 

 

 

Аз бях...

 

Аз бях красива в твоите очи

във много много старо време,

събирах в себе си безброй лъчи,

пречиствах чуждото бездънно бреме.

 

Пазител на реките бях,

държах ръката ти и в дъжд и в слънце,

във много битки оцелях -

космическо магично зрънце.

 

Превързвах раните ти със любов,

а във съня ти песни пеех,

разказвах ти със благослов,

в мечтите ти със дъх се реех.

 

Наивна бях и доброта

на всеки със душа дарявах,

отключвах своята врата

лекувах с билки и спасявах.

 

От мен течеше Божи глас,

поток от нежност сред Всемира,

а силата стаена в нас

въртеше моята рапира.

 

За тебе отредена бях,

но друга те получи в края,

във тежка орис доизтлях,

напуснах натъжена Рая.

 

Ала останах вътре в теб -

усещане за зов и вечност,

ти диреше ме все навред,

във всяка следваща безбрежност.

 

Сега шептя ти отдалеч,

събирам нашите посоки

горя с усмивка като свещ

във твоите очи дълбоки.

 

От Извора ни светлина

към всички атомно ще блика,

аз пак за теб ще съм звезда

в една история велика.

 

18.07.2021г.

Елица

 

 *****