Ореол за вечност…
Заглъхнали следите се топят
и спомени от минало разказват,
сълзите ми отново в теб блестят,
посоката към бъдното показват.
Прибран е меча. Чака синева
и нова вечност огън да запали,
да се завърнат нашите крила
възкръснали от общите ни клади.
Смълчано в мене Изворът шепти
душата ти опитва да отключи,
да ти припомни старите мечти,
във моя ден докрайно да те случи.
През времето препуска нежността
родена в Пето звездно измерение,
отново тя се влива във кръвта,
ще те събуди. Вярвай без съмнение.
Изкупени са старите вини
в които тляхме хиляди години,
пренаредихме нашите съдби,
душите си в страдание спасили.
Не чакам нищо. Тихичко вървя.
На мен отново Бог се уповава.
Със свойта сила вятърно блестя,
напуснала полето на забрава.
Роди се с мен в зелено любовта
и с птиците политна на обратно,
отпуснах сетивата и гласа,
молитвите прошепнах многократно.
А после ли? Реката в мен запя,
ръката ти пое и се завърна,
прегърна с обич моята душа
със ореол за вечност ме обгърна.
09.07.2021г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар