Слънце и в нощта…
Във мене грее слънце и в нощта
и осветява звездните посоки,
отново съм висока и блестя,
разгарят се очите ми дълбоки.
Една любов чертае огнен знак
и пак е с мене в тихо единение,
до стария разлистен водопад
се ражда като мое вдъхновение.
И тичам боса, светла и с крила,
косите ми раздиплят ветровете,
тъй пренаписвам нашата съдба,
измивам я без звук във дъждовете.
Във Извора потапям все ръце
лекувам с нежност старите си рани,
пак силно бие моето сърце,
а страховете нейде са прибрани.
Все гледам от високото, горя,
пазителка отдавна на Всемира,
и пътища към бъдното градя
където времето за вечност спира.
Орелът пее в моите следи
и знае, че победата е наша,
ще се досбъднат старите мечти,
записано това е във Акаша.
02.08.2021г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар