Вечни...
Перо от гълъб, стръкче, пергамент,
мастилница за стари рани,
и нашия безименен дует
събраха чувствата във мен приспани.
Навита прежда на кълбо,
на бяла ракла чай запарен,
един невидим зов през май
и пощенският плик оставен,
а в него някакво писмо
нашепващо вълшебни тайни,
че е било каквот било
в очите ми с безкрай сияйни.
А вънка птичка, шипков храст,
изпята песен за забрава,
надежда топла скрита в нас
и бягство нейде във омая.
Написано е във Преди,
че само любовта е знаме,
ще бъдем вечни Аз и Ти
това и Бог ще го признае.
7.01.2023г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар