Посоки...
Днес мярка съм за хиляди
неща
Които през ума ти
преминават
И път съм и тревата и
пръстта
И мислите които те
спасяват
Живея точно в другия ти
край
На цялото преглътнато
горчиво
Със тебе двама вечно сме
в двубой
Завършващ с бис укрепващ
ни звънливо
Отдавна свикнах да съм
синева
Във кръглата ти огнена
зеница
Прокрадвам се във твойта
тишина
Изгубена във утрото
частица
По пътя си невидима
вървя
И отброявам миговете
вечност
Понякога безумно те боля
А друг път съм по
клепките ти нежност
Приех отдавна да съм
част от теб
Мерило за високите ти
цели
Света ми е от вятър
оцветен
Във него крия спомените
бели
Не знам дали ще има
втори шанс
В душата ми бездумно да
разровиш
Но ако има – знай че
всеки час
Да те обичам ти ще ми се
молиш
А обичта не вярва на
молби
Тя просто от дълбокото
извира
Свободна съм и моля те
прости
Макар без теб отново съм
Щастлива
20.10.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар