Предречено...

Предречено…

една солена обич ме изгаря

и тихо пари моите криле

а вярата в живота оцелява

по земните сакрални брегове

все още съм начупена звездица

небесен ангел разделен на две

нарекли са ме с името Елица

пазителка в безкрайното небе

а той е тайна скрита във сърцето

въздушен вихър изгрев и море

и щастието в минало отнето

от двете ми протегнати ръце

за него мисля в нощите и дните

но любовта у мен се разпиля

надеждата ми тлееща в мечтите

аз зная че за вечност ще спася

душата ми обвита от магия

разказва приказка от стари времена

тя няма да прости на тия –

съдбата ни облекли в тъмнина

заслушан в мен сънувай и обичай

във птица се превръщай и лети

на бъдното магически се вричай

и някой ден при мене се върни

отново ще сме огнени и боси

с разрошени от вятъра коси

със отговор на милион въпроси

безсмъртното във нас ще затрепти

а другите ще следват нашта диря

и пак ще греят светли в свобода

живота ни посоката намира

в космична споделена тишина

18.07.2016г.

14.12.2016г.

Елица

*****