Сред макове...

Сред макове…

Едно момиче скитащо пеша

от маково поле набра надежди,

проблесна тихо светлата Луна,

в пръстта мечтите му се скриха нежни.

Нарече си да има все любов

във мислите и – дар от ветровете,

а пътя и измислено суров,

на Рая все да търси бреговете.

А после във простора продължи,

във облаци следите си остави,

след нея още времето кръжи,

сред макове във звездните ливади.

30.01.2019г.

Елица

*****