Равновесия...

Равновесия…

компасът сочи запад

просто аз

за кой ли път

съм в бягство от мечтите

небрежно слушам топлия ти глас

и се понасям леко към звездите

земята ми прошепва

че съм тук

на изток сред полетата стаена

на залеза и птиците

напук

аз се усещам здрава и спасена

отново съм роса

във утринта

немирно нарисувано хвърчило

душата ми обходила света

във тебе се завръща неранимо

единствена съм вече го прозря

очите ти за вечност

в мен ще гледат

със погледа си все ще те горя

нозете ти нозете ми

ще следват

избрал е Бог да бъдем светлина

константното написано

начало

ще победим завинаги смъртта

с вълшебното си древно

огледало

01.09.2016г.

Елица