За добротата...
...”
Добротата е парченце
от всемира
Събрано в нашта
пламенна душа
Посоката тя винаги
намира
Окъпана в прозрачна
светлина
Небето я превръща в
песен
Земята
пък за кратко и е дом
В красива пролет и
във златна есен
Съдбата я кодира
във закон
Облича се във цветно
и танцува
Раздипля свойте
вятърни крила
Вселените досбъднати
сънува
По някакви вълшебни
правила
За влюбени души е
просто изгрев
На вечните магически
мечти
За старите – бездумен
извор
На тихите пазители
звезди
Носи я нежно в своята
сакралност
Раздипляй я по своите
следи
Ще те запази нейната
тоналност
В космическите огнени
зари
08.11.2016г.
(космически послания)
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар