Времето ме гони…
летя по пътя времето ме гони
и тихо приближавам… Теб
от минало далечни коловози
ми шепнат във изгряващия ден
не чакам нищо искам да те срещна
в очите ти да влея светлина
на кръстопът духа ми се оглежда
във есенната звездна тишина
безмълвна съм аз всичко изговорих
разказах ти за общите беди
към преживяното вратата ни отворих
преминах по изстинали следи
сега спокойно дишам вътре в мене
поспря неистово и тежко да боли
отхвърлили космическото бреме
отново във душите ни блести
ще дойде време пак да бъдем цели
пречистени високи и добри
невидимите бури преживели
ще затрептим във своето Преди
и нов живот в тревата ще покълне
а слънцето ще бъде вечен знак
една любов без глас ще се завърне
с пътуващия вечен звезден влак
надеждата ще бъде възродена
в далечната ни източна земя
една мечта докрай осъществена
с крилата си за вечност ще спася
22.12.2016г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар