Вълшебен кръговрат...
Пътуват птиците без глас
на юг
и златна есен се завръща,
а аз оставам просто тук,
небесен вятър ме
обгръща.
Шептят тревите с топъл
глас,
преливат своите посоки,
една надежда вътре в
нас,
чертае пътища дълбоки.
Обичам силно със душа,
към тебе все протягам
длани,
в една безкрайна синева
са мойте чувства пак
прибрани.
Дочуваш страстния ми
глас
и в сънища ме
преоткриваш,
копнежът тлее вътре в
нас
във него песен стара
скриваш.
Расте във тебе моя свят,
а в мен остава твойта
вечност,
един вълшебен кръговрат
в едно ни сплита с много
нежност.
01.09.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар