Като пламъци...

Като пламъци…

Прегърнала мечтите си за тебе,

аз тихичко по облаци вървя,

във костите ми с бързащото време,

съмнения с копнежите топя.

Във два живота тлеем безотказно –

един във дните, другия - в съня,

въпроси ни притискат непрестанно,

докато бавно в тебе аз боля.

А ти във мен се криеш като сянка

и пазиш мойте вятърни крила,

на твоя дух единствена стопанка,

е мойта звездна бяла светлина.

Ще оцелеем шепне синевата,

свободни пак нагоре ще летим.

Усмихвам се. Прегръщам тишината,

в която като пламъци блестим.

04.06.2018г.

Елица

*****