Пак…
„Обичам те“, прошепва тишината
и леко ме обгръща със ръце,
а поле сбира в мене светлината,
изпратена от твоето сърце.
Изправям се задъхана и смела,
по облаците стъпвам и блестя,
на дълъг път към бъдно съм поела,
разперила магически крила.
А ти ме следваш вятърно бездумен
и пазиш мойта огнена душа,
понякога си странно пълнолунен,
понякога си песен и вода.
Свободни ще сме. Пак ще се зареем
над нашта обетована земя.
Предречено е с теб да оцелеем
и пак да властва радост над света.
17.07.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар