Денонощно...

Денонощно…

Подреждат се планетите в редица,

небето се отваря и мълчи,

във нощната усмихната зеница,

денят притихва в своите мечти.

Изкачва се нагоре тишината,

прегръща разстояния, звезди,

а после се прелива в тъмнината,

изпива с нежност своите следи.

Такъв е кръговрата от години,

със раждането идва куп тъга,

ала живеем вятърно щастливи,

прелитайки надземната дъга.

Остава мъдростта последна спирка

на времето, въпросите, страха,

а любовта е вечната пастирка,

на колелото с името Съдба.

19.02.2019г.

Елица

*****