Замлъкнала...

Замлъкнала…

Замлъкнах надалече във деня,

оставих се във плен на тишината,

а моята усмивка във дъжда

e звезден епилог на светлината.

Разказах ти се. Вече ще мълча.

Към хоризонта бавничко ще плавам.

Тегобите аз знам ще преболя,

от свойта сила все ще се създавам.

Самичка тази дан ще изплатя

и ще отворя дверите на Рая,

отново ще съм птица със крила,

разлистени във приказна омая.

26.11.2018г.

Елица