Във Сега...
Живея във Сега далеч от
теб
в прегръдката на друг
зова зората
усещам твоя вятърен
ответ –
във всеки звук и знак на
светлината.
Борбата водя тихо и със
плам,
откривам брегове в
реалността си,
а ти вървиш от времето
призван
да пренапишеш пътя ни с
духа си.
Китарни звуци в нощната
тъма
съединяват двете ни
планети,
когато съм със теб аз
пак блестя,
очите ми приличат на
комети.
А ти ме гледаш кротко и
с любов,
душата ми прегръщаш до
премала,
в живота ни сред сънища
суров,
една надежда винаги е
спряла.
Когато се разделяме боли,
във костите ни вие
самотата,
ала остават нашите мечти,
сред птиците кръжащи в
синевата.
Ще се прекъсне този
кръговрат,
свободни пак далече ще
се реем,
очаква ни космически
обрат,
във който като стон ще
оцелеем.
31.03.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар