снимка
някъде от интернет
***
стоманените облаци кръжат…
истории за минало разказват…
а вътре във душата И шептят…
небесни сенки…
после Я наказват…
танцува боса в голото поле…
снагата И в замръзналата рокля…
се свива като призрак на дете…
далечна песен….
скитница задгробна…
разпръсва по водите хляб…
а птиците ги вижда като слепи…
във търсене на оня светъл бряг…
тя вече не докосва…
всеки…
прокрадват се във тъмното лъчи…
и някой стълба на Луна подпира…
а вятъра разбиращо мълчи…
за болката И лек…
той пак намира…
пробужда се във утро от звезди…
косите си заплита със кристали…
надеждата отново Я крепи…
а в нея са мечтите…
оцеляли…
12.02.2013г.
@Eli
***
Сама…
ОтговорИзтриванеживях Сама в една гора
и сътворих ред заклинания
а сутрин в росната Трева
изписвах Вятърни послания
един щурец ми беше страж
и пееше вълшебни Песни
а после някъде по здрач
пътеки следваше нелесни
аз дълго търсех сред Реки
една надежда да открия
но чувствах само че боли
и че не мога да се скрия
тогава Билето сварих
отровен Розмарин му сложих
а после тихо го изпих
главата си на мъх положих
и странен сън ме сполетя
видях аз конник сред мъглите
той най-накрая долетя
но бях аз вече При Звездите
така завърши моя свят
Проклятието ме застигна
превърнах се в Безкрай и Път
защото Някой ме Обикна
19.03.2013г.
@Eli
И песента е пак от поста...