Powered By Blogger

сряда, 11 септември 2013 г.

Лорелай...












(като) Лорелай…

ще те удавям пеейки вълшебно
със спуснати по вятъра коси
а с пръстите си скърцащи нетленно
ще вплитам във душата ти звезди…

ще бъда вечен пристан под небето
по пътя ти до края на света
и някъде дълбоко във сърцето
ще те прегръщам с пламенни слова…

ще бъда сън по лунната извивка
надничаща след твоите следи
и първата ти утринна усмивка
и всеки спомен скътан във “преди”…

ще те удавям в езерните мрежи
на две очи шептящи светлина
от всички твои пламнали копнежи
ще изтъка бесилка за страха…

ще те живея тихо и немирно
по кръстните посоки на пръстта
тя обичта ми бликаща ефирно
ще те запази даже след смъртта…

10.09.2013г.
@Eli

:-*






***

Няма коментари:

Публикуване на коментар